нвиедо седеше в бяла стая пълна с огледала

нвиедо седеше в бяла стая пълна с огледала.

когато питаха нвиедо, какво иска да има в тази стая, той много се стараеше да измисли нещо разтъсващо.

EARTH FUCKING SHATTERING крещеше нвиедо.

защо крещеше? не беше сигурен. във всички случаи, това го караше да се чувства велико. взимаше чаши със своя глас и ги трошеше в стената. след години някой ще се облегне на стената и ще изрони някой и друг нвиедо стон. фрески на величие.

огледалата в първия момент прозвучаха адски кич. интересното е, че това продължи и след големия взрив в малкия нвиедо мозък, затова той запази идеята.

дните минаваха и нвиедо хапваше огледала постоянно. защо го правеше? дали мечтаеше за тайна кросдресинг алиса кариера? дали мечтаеше за прозрачен свят?

зрителите разбираха това след всяка реклама. нвиедо постепенно се превърна сам в огледало. в този момент той успя да избяга от стаята.

дълги години той отразяваше хората, сливаше се с тях и ги рисуваше.

един ден той се усмихна твърде силно. беше неизбежно, хората бяха толкова абсурдни. всяка следваща усмивка превръщаше образът от нвиедо във все по-голяма и по-голяма карикатура.

стая седеше в огледален нвиедо, пълен с бяло