сестрата взе химикала и го счупи

сестрата взе химикала и го счупи във пързалка

децата, които тичаха по пързалката се превърнаха в оцветени хартиени самолети

шумоленето на хартията е малко по успокяващо от човешките химикали

и го мушна в моята вена това бе нелогично решение моята вена не е много бяла хартия аз предпочитам да си купувам бяла хартия, за да може прахта по нея да е очевидна

когато хората си купуват хартия с линии, изглежда сякаш си купуват решетки от друга страна, ако си решил да се обличаш в дрехи, защо да не въоражаваш думите си с решетки, прави любов с една и ще родиш хиляда клетки, пусни няколко идеи в тях и ще оплодиш милион куплети

евлоги постоянно затваряше бъдещето си в хладилника. като шибано, но логично следствие евлоги загуби окото си в бъдещето той не съжаляваше за хладилника, все пак колкото по-изстудено е, толкова по-лесно се вливаше в чашата му, а има малко по-разумни начини да консумираш бъдещето си от това, да го пиеш на екс потопено в много алкохол. цялата работа бе твърде нелепа, защото винаги когато се запознаеше с нови хора, го разпитваха за окото. техните очи бяха умственоизостанали рибари хвърлящи въдица в най-близката локва, и когато тази локва е окото ти, bad stuff is bound to happen

евлоги осъзна, че рибарите винаги ще са рибари, и започна да си прави ново око. тук другият му проблем му помогна доста. евлоги бе пълен с проблеми и това бе една прекрасна пандора, в която да си бърка във всеки удобен момент. другият проблем бе, че мозъкът му бе заразен с вулкан. вулканът изригваше много често, всяка седмица, понякога и всеки ден, и евлоги реши просто да влива цялата експлозивност в новото си око. ден след ден лавата го полираше, докато най-накрая не го постави, лъскаво и излъскано. чакащо рибарите да хвърлят въдица в него и да се взривят весело

евлоги гледаше леко объркано изригващите рибари, докато летеше сред експлозията. най-хубавото обаче беше, че всички са студени и вледенено усмихнати, най-накрая бе намерил бъдещето си