венера

Китари. Глен бранка се събуди в свят, в който всички кучета се бяха превърнали в китари. Глен събра сънищата и ги стри в хартийка. Единственото което спасяваше животът му от тежките сутрини бе да изпуши нощта си. Всяко издишване затъмняваше деня и замъгляваше слънцето. Глен смачка цигарата си, защото тази сутрин не бе времето за идилични екзистенциализми. Целият му лайфмотив се въртеше около това да извежда кучето си навън, и да го блъска с други кучета, докато не намери неговото х-куче. Концепцията за х-куче е много проста. Шансът е неголям, но ако успееш да сблъскаш кучето си с x-кучето му, те ще морфират в самата венера.

Гленофилите искаха кучетата им да се превърнат във венера. Това щеше да е възбуждащо катастрофално за собствената им планета, но в една гленова симфония единстваната светлина в тунела е катастрофа.

Венера искаше гленофилите да се превърнат в най-тривиалното нещо на света. You see, венера също имаше проблем, и той бе в неограничената и фантазия. Венера бе райски газов гигант. И единственото нещо което гореше в оранжевата и атмосфера бяха абсурдни идеи. Затова и никой глен не бе оцелявал на повърхността и, всмукван рано или късно от необичайните за бранка-света идеи.

You see, ако ева нямаше склероза, тази история щеше да има своя завършек. но склерозата е просто памет клатеща се напред назад в времето докато jamvat глен