Ако Мао бе sci fi junkie, а историята – version control система

Хората обожават да правят експерименти. Едни от най-интересните и запомнящи се експерименти са мисловните. При тях единствената граница е въображението, няма страничен ефект върху света и може да се повтори и промени много пъти с минимални усилия. Особено изкушаващи са експериментите в историята, до толкова, че може да се каже че съществува цял отделен клон, посветен на тях. Алтернативните истории, всички тези “какво би станало, ако ?” са безкраен източник на дискусии и вдъхновение. Хората обожават да бягат от оковите на времето, на възприетото, на причинно-следствената връзка,  и на последната капка здрав разум.

 

Какво ако Германия бе спечелила WW2?

Какво ако Александър Македонски бе яздил еднорог?

Какво ако Путин не бе плюшено мече страдащо от клинична депресия?

  Алтернативните истории образуват нещо като допълнително измерение към времето, дърво от възможни последствия на даден период или събития. Щеше да е очарователно, ако имаше начин да описваме това технологично. Поразителното е, че тази технология вече съществува, и голяма част от нас я ползват ежедневно.

Version control системи.

git checkout -b future-aliens-visit-us

git checkout -b marthin-luther-king-is-not-killed

Всяка алтернативна история е branch.

Всяко голямо събитие е включено в commit съобщение.

Сравнението със сегашния свят(OTL) е diff.

Поразително подходящо.

Естествено това работи само за моделиране на историята.

Но ако си представим, че свръх-вселенски, такъв инструмент съществува, последствията биха били величествени. Животът не е права линия във времето, той е дърво, той е многоизмерен.

Искаш да пробваш нещо? Създаваш нов клон.
Искаш да пренесеш добрите неща от новия свят в домашната си времева линия?   Merge-ваш.
Искаш да внесеш промени от друга времева линия в твоя свят? Rebase.

Това е друг вид живот, в друг вид вселена.

Един от другите начини, по които е забавно да гледаме на историята е като на startup accelerator. Различни планове, движения и идеологии биха били startup-и, борещи се за влияние и подкрепа. А Мао би бил един от най-disrupt-ващите визионери.
Поднебесната империя(както свидетелства и поетичното и име) приютява цивилизация, която е развила хилядолетни традиции и последователност. Мао обаче успява да преобърне тази цивилизация, да я телепортира в далечно измерение и да я развинти като картина на ешeр само за около 45 години.

Ако Мао бе получил подобен инструмент, със сигурност би се заинтересовал. Какво по-хубаво от това да правиш социален експеримент над цяла империя? Социални експерименти над хиляди симулации на империята.

Това изглежда като етичното решение. Вместо да наранява десетки милиони хора, Мао може да проведе симулации на идеите си, и да приложи само най-успешните. Въпросът изглежда решен етически.

Какво представлява една симулация? Мао създава branch и започва да живее в него. В моментът, в който установи, че дадено решение е катастрофално, се връща в своя master живот и изтрива предишния branch. Животите на хората в branch-a са пожертвани в името на “реалните” хора. По някакъв начин, master branch хората са по-ценни и висши от хората от експерименталните клонове на историята.

Проблемът е, че едните и другите са реални.

В моментът, в който Мао е в друг клон, няма абсолютно никаква причина за него, сегашният ни клон да изглежда по-важен или значителен. Ако той постигне световно господство там, защо му е да се занимава с master timeline-a? Кое определя, чии животи и timeline-и са по-ценни?

Етични загадки.

  За наше щастие, Мао не е бил твърде притеснен от етичните проблеми. В реалната времева линия, той е известен с множество експерименти. “Великата крачка напред”  води до най-големия глад, за който имаме сведения(и около 15-42 милиона жертви). Културната революция на практика унищожава интелектуалците и оставя цяло поколение неграмотно.

git log for mao

 

  В нашия малък експеримент, той продължава да създава нови и нови клонове. По всичко личи, че основния двигател на историческото разклоняване в този случай е самия той. Това произтича от факта, че той има инструментът, с който да създава алтернативни истории, той има права върху репото на времето.

  Това обаче би било твърде специално дори за човек като Мао, затова нека дадем права на всички хора. Очевидно, те биха направили огромна каша, ако работят заедно по една и съща история(за разлика от софтуерните продукти, в историята няма място за компромис, особено когато вярваш, че си избрания). Затова всеки получава свое собствено хранилище на времето. Своя собствена малка вселена, в която ражда своите деца-истории и отглежда своите малки бъдещ-а.
В такъв свят обаче другите съществуват ли изобщо? Обективно, собствената ни личност изглежда споделена между всички разклонения, докато другите, съществуването им и това, което им се случва изглеждат обикновено следствие на нашите действия и експерименти.

Още по-важен въпрос става изобщо съществуването на етика и морал. Когато направим нещо лошо, то е завинаги. Всяко наше действие остава, не може да бъде изтрито, и именно заради това ни трябва силна система от етични и морални правила. В свят, в който обаче всичко може да се рестартира, винаги може да се върнем назад, когато “тестовете не света не са фейлвали”, когато нещата са се случвали както искаме, има ли място за морал? Съвестта ни, инструмент за справяне с линейното време ли е или нещо, което действа навсякъде и над възможността ни да манипулираме реалността?

За да си отговорим на тези въпроси, трябва да се опитаме да разграничим реални събития от “експериментални”. Проблемът е, че за нас е лесно да сметнем изтрит клон от реалността за несъществуващ, но реално той е съществувал, и някой го е изживял. По големият проблем обаче възниква, ако в порив на Кастро, ние излезем пред тълпите в нашия подобрен мастър таймлайн, и разкажем за експериментите си.

Голяма част от хората ще са доволни.

Това е хипотезата ми. Голяма част от хората няма да могат да осъзнаят напълно, че самите те са участвали в многобройни алтернативни клонове, създадени и разрушени само за удовлетворението и успеха на единична тяхна версия. Това е проблемът с възприемането на копирани личности.

“Ако ме копират, копието ми мен ли е?”

Този въпрос е особено екзистенциален и поражда огромно количество морални парадокси. Един негов вариант се разглежда в White Christmas епизод-а на Black Mirror. Там , в бъдещето, хората са създали така наречените “cookies”. Това са устройства, който хората “обличат с мозъците си” за около седмица. През това време, те попиват цялата им личност, и генерират нейно дигитално копие. Една от употребите на това копие е за наказание. Cookie-тата могат да се настройват на много по времето ни, и cookie-та на  престъпници се настройват да прекарат десетки хиляди години в дигитален затвор.

The thing is, Мао би направил нещо такова. Ако имаше подобни технологии, Мао, и доста други хора(Мао е просто очарователно име за главен герой) биха ги използвали по още по-креативни и свирепи начини. Копията на личностите ни носят армии от проблеми.

Интересно е, че Мао съумява да донесе страдание и гибел в огромни мащаби, връщайки цивилизации към първобитността, и същевременно е способен да донесе страдание и гибел в още по-големи мащаби, използвайки някои най-сложните мисловни инструменти, които може да си представим. Това, до някъде всъщност е аргумент в полза на научното развитие. Песимизмът, че всяко научно откритие би могло да бъде използвано, за да причинява страдание на хората, е напълно оправдан, и напълно излишен, защото всичко може да бъде използвано с тази цел. До голяма степен изглежда, че във всяка фаза на цивилизацията, с всеки вид научен прогрес, хората съумяват да намерят ново и по-странно негово приложение за нараняване на други хора. Защо това се случва? Може би е просто базисна форма на инстинкта за оцеляване. Може би  е стремеж към креативност с грешните мотиви. Може би хората никога не могат да пригодят етиката си към нивото на технологията си, и духовното им развитие постоянно изостава спрямо технологичното.

Чао, мао, пращам те в алтернативна вселена, където имаш само малки букви и единственото нещо, кръстено на теб са редки видове екзотични буболечки.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *