Стартъп за спомени

арсей слезе до входа на сградата.

във всички времена на историята, хората са имали крайно нещо като кота я.
план ь. Нещото, което правиш, когато нямаш друг избор, и си изпуснал
всички влакове на съдбата. през годините е било морфин, алкохол,
приказки, виртуална реалност, игри, секс. Във времето на Арсей, обаче
имаше нещо по-съвършено и хитро.

Слава, слава на Мей Еленър и Ли Есен.
Слава на създателите на Мемини.

Мемини бе започнал във великата ера на психо-стартъпите. Сред морето от
психоактивни санаториуми, телепатични социални мрежи и хипнотични модове за реалност,
най-трудното възможно нещо бе да изпъкнеш, и да предложиш нещо ново.
Еленър и Есен обаче имаха гениална идея. И успяха да я изпълнят. Идея, толкова просто, но и
чудовищно ефективна, че помете съществуващото общество. ЛСД мечтателите от 60те и wannabe-комунистите
от 20те, романтиците на 19 век и хипстърите на 21ви, всички те можеха само да точат лиги
пред тоталната революция, сътворена от Мемини.

digital memory futuristic picture
yea arsey

Много от съществуващите стартъпи взимаха идеи от миналото и се опитваха да ги имплементират.
Виртуалните реалности бяха ежедневие. Телепатичните мисловни посещения ставаха все по-успешни,
а дриймскейповете бяха безумно екстремни масови групови сънувания, обещаващи да пометат всеки
друг вид наркотици.
Всички те обаче не съумяваха да хвърлят ръкавица на най-наболелия въпрос за зажаднялата за забавления цивилизация. Всички тези неща, свършваха със смъртта. Времето ти бе ограничено. И медицината
все още бе неспособна да направи нещо решително по въпроса.

Това, което направиха Мемини обаче бе върховен чийт. Те успяха да изградят технология за присаждане
на спомени. По този начин хората нямаха нужда от реални нови години. Специалистите от центъра за
паметна медицина постепенно се научиха да имплантират произволни по сложност и продължителност
спомени. Системата заработи смазано и се появиха цели индустрии от артисти и режисьори.
Киноиндустрията вече можеше не просто да имитира живот, а да го създава. Вече нямаше нужда
от медицинско безсмъртие, ако можеш да си спомняш каквото си искаш. Всяка мечта, всяко
преживяване бяха на разстояние въображението ти и вдъхновението на сценариста от съседната
улица.

Единствената уловка бе, че Мемини бе достъпен само за хора, стигнали до финала.
Това се оказа начинът, по който обществото успя да се саморегулира в лудия бяг на
паметната революция.
Само хора, загубили всякаква друга надежда и смисъл в сегашния си живот, можеха да посегнат към
алтернативната паметност. С нея те получаваха прекрасния нов свят, но той бе тотално скъсан с реалността.
Хората, които срещаш във фалшивите спомени, нямаха представа за това в реалността.
Реалността се превръщаше в скъсано чердже увиващо сладките ти сънища.
Това обаче не притесняваше повечето хора.
Освен Арсей. Арсей чувстваше това като отвъдно, като нелепо душевноизнасилваческо скъсване
с всичко реално и истинско. Дори с болката и с трагедията, които го бяха вкарали тук. С всички
наранявания и хаос, които бе причинил.
Никой обаче не чу виковете на Арсей. Защото никой не викаше в светът на блажените спомени.
В този свят животът на Арсей бе перфектна редица от случки, и болката бе срамежливо дете
в сивия ъгъл. В този живот Арсей бе АнтиАрсей.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *